Когнитивният спад е едно от най-сериозните предизвикателства, пред които се изправя застаряващото население в световен мащаб. С напредването на възрастта мнозина започват да изпитват трудности с паметта, вниманието, вземането на решения и пространствената ориентация. Макар такива симптоми често да се приписват на естествения процес на стареене, нови научни изследвания насочват вниманието към по-фини, но значими биохимични фактори, които допринасят за тези промени. Сред тях се открояват недостигът на важни минерали – най-вече калций и магнезий.
Според скорошно проучване, публикувано през ноември 2024 г. в списанието Nutrients, наличието на дефицити както на калций, така и на магнезий, може да ускори когнитивния упадък при възрастни хоспитализирани пациенти. Изследването разглежда връзката между серумните нива на тези минерали и резултатите от стандартни когнитивни тестове, разкривайки важни зависимости, които заслужават внимание в клиничната практика и ежедневната грижа за възрастните.
Как калцият и магнезият помагат на мозъка да работи добре?
Калцият и магнезият са два важни минерала, от които не само костите и мускулите ни имат нужда, но и самият мозък. Те играят важна роля в това как мислим, помним, учим нови неща и реагираме на света около нас. Без достатъчно количество от тези вещества, нервната система не може да работи пълноценно.
- Калцият, например, помага на нервните клетки (невроните) да комуникират помежду си. Всеки път, когато мозъкът изпраща сигнал – дали да си спомним нещо, да движим ръката си или да се съсредоточим – калцият участва в този процес. Той подпомага предаването на сигналите от една клетка към друга, като улеснява отделянето на химически вещества, наречени невротрансмитери. Също така калцият регулира колко „възбудими“ са нервните клетки – тоест дали реагират навреме и по правилен начин. Ако в тялото има прекалено малко или прекалено много калций, мозъчната функция може да се наруши. При сериозни нарушения това може да доведе до заболявания като болестта на Алцхаймер, при която паметта и мисленето се влошават прогресивно.
- Магнезият също е от съществено значение за мозъка, но той работи по малко по-различен начин. Най-важната му роля е, че участва в производството на енергия в клетките. Мозъчните клетки се нуждаят от много енергия, за да функционират правилно, и тази енергия идва от специално съединение, наречено АТФ (аденозин трифосфат). Ако няма достатъчно магнезий, производството на АТФ намалява и мозъкът започва да работи по-забавено и неефективно. Недостигът на магнезий също така води до натрупване на оксидативен стрес – това са вредни процеси, които увреждат клетките и ускоряват стареенето. Оксидативният стрес е като „ръжда“ за тялото и мозъка – с времето той води до възпаления и увреждане на важни структури в нервната система. Магнезият има още една особено важна функция – той влияе върху рецепторите в мозъка, наречени NMDA рецептори. Тези рецептори участват в образуването на нови връзки между невроните. Именно тази способност – да създаваме и променяме връзките между клетките – е основата на ученето, адаптацията и паметта. Когато има достатъчно магнезий, тези процеси протичат нормално. Когато той липсва, мозъкът има по-трудно време да се учи и адаптира.
С други думи – калцият е нужен за изпращането и получаването на сигнали в мозъка, а магнезият помага тези сигнали да се обработват ефективно и да се създават нови пътища между невроните. И двата минерала са неотменими за поддържането на ясна мисъл, добра памет и здрав мозък – особено в по-късна възраст.
Защо възрастните хора често страдат от недостиг на калций и магнезий?
С напредването на възрастта е напълно нормално в тялото да настъпват промени, които засягат начина, по който се храним, усвояваме хранителните вещества и се чувстваме. Един от проблемите, които често остават незабелязани, е недостигът на калций и магнезий. Това са два важни минерала, от които мозъкът също има нужда, за да функционира добре.
Причините за този недостиг са няколко. При много възрастни хора апетитът намалява, а с това и количеството и разнообразието на храната, която приемат. Това значи, че организмът получава по-малко калций и магнезий от обичайното. Освен това, с възрастта червата започват да усвояват минералите по-трудно. Често възрастните хора имат и хронични заболявания като бъбречна или сърдечна недостатъчност, които допълнително нарушават баланса на веществата в организма. Някои лекарства – особено диуретиците, които помагат за изхвърляне на излишните течности – също допринасят за по-бързото „изчерпване“ на тези важни минерали.
Всички тези фактори водят до скрити дефицити. Те често остават незабелязани, докато не се появят по-сериозни симптоми – включително проблеми с паметта, концентрацията и мисленето.
Какво показа изследването?
Учени провеждат изследване с участието на 1220 възрастни пациенти над 60 години, които са хоспитализирани, но са в състояние да говорят и общуват. На всички са направени кръвни изследвания, за да се установят нивата на калций и магнезий в организма. Въз основа на резултатите хората са разделени в четири групи: такива с нормални нива, с ниски нива само на магнезий, с ниски нива само на калций и с недостиг и на двата минерала.
За да се провери как работи мозъкът им, изследователите използват два лесни, но показателни теста: единият е свързан с общата ориентация и памет (т.нар. мини-ментален тест), а другият е „тест с часовника“, при който се рисува часовник и се поставят стрелките – задачка, която изисква както мислене, така и добра координация.
Резултатите са ясни: най-добре се справят участниците с нормални нива на калций и магнезий. Най-слабо – хората, които имат дефицит и на двата минерала. Интересното е, че дори само при липса на калций резултатите са по-лоши, отколкото при липса само на магнезий. Това означава, че калцият може да има още по-важна роля за мозъчната функция, отколкото сме предполагали.
Дори след като учените вземат предвид други фактори като възрастта, пола, телесното тегло и наличието на други болести, резултатите остават същите: хората с по-ниски нива на калций и магнезий имат по-слаби умствени показатели.
Баланс на калций и магнезий – нито твърде малко, нито твърде много
Важно е да се знае, че както ниските, така и прекалено високите нива на магнезий могат да са вредни. Учените наричат това „U-образна връзка“. Представете си буквата U – и прекалено ниските, и прекалено високите стойности се намират в краищата и са проблематични. Най-добре е да се стремим към златната среда.
Същото важи и за калция. Както липсата, така и излишъкът му могат да повлияят негативно на мозъка. При някои хора с Алцхаймер например се откриват прекалено високи нива на калций, които също нарушават работата на невроните.
Още една възможност, която учените обсъждат, е, че връзката между минералите и мозъка може да е двупосочна. Това означава, че недостигът на магнезий и калций може да доведе до проблеми с мисленето – но и обратно: когнитивният спад може да повлияе на храненето, апетита и метаболизма, което води до недостиг на минерали. Така се получава порочен кръг, от който е трудно да се излезе без помощ.
Какво можем да направим?
Изследването подчертава колко е важно редовно да се проверяват нивата на калций и магнезий, особено при възрастни хора, които започват да забелязват проблеми с паметта или концентрацията. Ако се открие недостиг, той може лесно да се коригира – чрез промяна в храненето или с помощта на хранителни добавки, предписани от лекар.
Важно е също така да се използват по-точни и чувствителни тестове за проверка на умственото състояние. Стандартните тестове, като рисуването на часовник, понякога не улавят леките промени, които са ранен знак за когнитивно влошаване. Повече внимание към тези ранни признаци може да помогне да се предотвратят по-сериозни проблеми по-късно.
В заключение
Недостигът на калций и магнезий не е просто проблем на костите и мускулите – той засяга и мозъка. Когато тези два минерала липсват, рискът от проблеми с паметта и мисленето значително нараства. За щастие, това е проблем, който може да се предотврати с малко внимание: добра храна, навременни изследвания и, при нужда, прием на подходящи добавки. Така можем да дадем на ума си нужната грижа – особено в годините, когато най-много се нуждаем от нея.
Оставете коментар