Синдромът на мастоцитна активация, или MCAS, е хронично състояние, с което се сблъскват нарастващ брой хора. Страдащите от заболяването развиват автоимунна реакция, която провокира системна секреция на медиатори на имунната система, предизвикващи алергична реакция. Специфичното при състоянието е, че тези процеси се задействат без в организма да е попаднал алерген. В дългосрочен план MCAS може да доведе до трайни алергични симптоми в множество органи и системи едновременно.

Въпреки че синдромът е нелечим, симптомите му могат да бъдат контролирани посредством промени в начина на живот, спазване на диета и медикаментозна терапия. Според някои проучвания дефицитът на определени нутриенти също може да повлияе върху прогресията и интезитета на състоянието. Различни клинични изследвания асоциират ниските магнезиеви нива с повишена мастоцитна активност и прекомерна секреция на възпалителни медиатори.

Най – важното за синдрома на мастоцитна активация

Мастоцити

Мастоцитите са мултифункционални клетки на имунната система, които принадлежат към групата на левкоцитите. Те са есенциален компонент на придобития и вроден имунитет и участват в задействането, протичането и регулацията на голям брой физиологични и пато – физиологични процеси. Когато бъдат активирани, мастоцитите изпускат хепарин и хистамин в кръвния поток посредством специализирани секреторни гранули. Това е стандартен имунен отговор, който се предизвиква при постъпване на антигени в тялото.

Понякога мастоцитната активация протича неправилно и това води до свръхактивност на имунните клетки. В такъв случай се наблюдава неконтролирано освобождаване на възпалителни медиатори и сложни инфламаторни процеси, сходни с проявленията на алергична реакция. Дългосрочното нарушение на мастоцитната активност може да прерасне в хроничен проблем и развитие на MCAS.

Тъй като мастоцитите са разпространени в множество органи, свръхактивността им влияе върху функциите на почти всички витални системи. Неблагоприятният ефект се дължи на акумулирането на химикали, като хистамин, в кръвта. Тоест, синдромът на мастоцитна активация е имунологично състояние, при което имунните клетки влошават здравословното състояние, вместо да го подобряват.

Фактори, които могат да отключат MCAS

Към момента учените не са идентифицирали един фактор, който да е отговорен за развитие на MCAS. Клиничните данни показват, че синдромът може да се отключи в следствие на комплекс от ендогенни и екзогенни фактори, включително:

  • Генетична обремененост – известно е, че над 2/3 от хората, страдащи от MCAS имат фамилна история на заболяването.
  • Хроничен стрес
  • Преумора
  • Повишена тревожност и нервно напрежение
  • Високи нива на оксидативен стрес
  • Инфекция
  • Прием на някои храни
  • Ухапвания от насекоми
  • Прием на някои лекарства (ибупрофен, антибиотици, някои видове аналгетици)
  • Някои аромати
  • Физическо претоварване
  • Хормонални турбуленции. Състоянието често се обостря по време на ПМС или същинския цикъл.

Симптоми на MCAS

Възпалителните медиатори, които се освобождават от мастоцитите имат положително въздействие при здравите хора, тъй като стимулират имунитета при навлизане на алерген. Обратно, при хората, диагностицирани с MCAS, тези медиатори могат да предизвикат интензивни алергични симптоми и дори анафилаксия. Това е тежка реакция с широко действие, която се развива едновременно в различни органи и системи. При ненавременна намеса анафилактичният шок може да бъде фатален. Неприятната реакция не е причинена от антигени и може да се прояви без конкретна причина. Характерните симптоми на синдрома на мастоцитна активация се изразяват в:

  • Пруритус
  • Кихане
  • Кожен обрив
  • Подуване
  • Затруднено дишане
  • Ускорен пулс
  • Обилно отделяне на секрети
  • Хрипове
  • Хипотония
  • Болки в главата
  • Замайване
  • Объркване
  • Болки в стомаха и гадене
  • Стомашно разстройство

Диагностициране на синдром на мастоцитна активация

MCAS е синдром с разнообразни алергични симптоми, които често се бъркат с проявленията на други състояния. В същото време тригерите на заболяването са трудни за идентифициране, което допълнително затруднява поставянето на диагноза. Точно затова учените смятат, че голям процент от страдащите от MCAS дори не подозират, че са развили състоянието.

Поради широкообхватното си въздействие и неспецифични симптоми, диагностицирането на синдрома все още не е конкретизирано в специализиран тест. Вместо това лекарите свалят подробна анамнеза с оплакванията на пациентите и проверяват дали са налице следните критерии:

  1. Редовно получават алергични симптоми, които засягат минимум две витални системи.
  2. Акумулиране на специфични мастоцитни медиатори в кръвта (хистамин, простагландин, триптаза).
  3. Подобряване на общото състояние и липса на симптоми при терапия с анитхистамини или прием на лекарства, които инхибират освобождаването на хистамин и други вещества от мастоцитните клетки.

Ако лекарят ви се съмнява, че страдате от MCAS, той най – вероятно ще ви помоли да си водите бележки относно ежедневното ви меню и лекарствата и добавките, които приемате. Понякога дори леки изменения в рутинните навици може да бъде прекурсор на симптомите. С помощта на дневника,  специалистът по – лесно ще идентифицира контролируемите фактори, които отключват MCAS.

Терапия на MCAS

Ако сте диагностицирани със синдром на мастоцитна активация, това означава, че покривате горепосочените критерии. В такъв случай докторът ви ще ви назначи индивидуална терапия, в зависимост от специфичните проявления на състоянието. Освен спазването на диета, контролирането на симптомите изисква комплексен подход и стриктно придържане към  лекарските насоки.

На пациентите с повтаряща се анафилаксия се предписва авто – инжектор. Същинската терапия характерно се състои от прием на H1 и H2-антихистамини, НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства), и други медикаменти с хистамин – потискащ ефект.

Тъй като хистаминът е един от основните виновници за симптомите на MCAS, някои специалисти препоръчват прием на добавки, които регулират активността на ензима ДАО, отговорен за разграждането на химикала. Суплементирането с такъв тип продукти не само подобрява хистаминовия метаболизъм, а и може да помогне за стабилизиране на мастоцитната активност.

Магнезиев дефицит

Няколко научни изследвания откриват правопропорционална зависимост между дефицитът на магнезий и повишената възпалителна активност в организма. Събраните данни сочат, че ниските нива на есенциалния минерал могат да провокират повишена активност на някои видове имунни клетки.

В проучване върху плъхове се установява, че магнезиевият недостиг стимулира акумулирането на мастоцити в черния дроб. Други изследвания свързват магнезиевият дефицит с мастоцитна свръхактивност в тънките черва, бъбреците и костния мозък. Фактът, че появата на инфламаторни процеси е ранно проявление на понижаването на минералните нива навежда учените на мисълта, че понижената концентрация на извънклетъчен магнезий може да провокира активиране на имунните клетки. В допълнение, магнезият е мощен антиоксидант, който насърчава клетъчната детоксикация и ефективно противодейства свободните радикали и предпазва организма от оксидативен стрес.

Ролята на магнезия в превенцията и контрола на MCAS се обуславя и от ефекта на минерала върху функциите на ензима ДАО и хистаминовите нива. Според едно изследване пониженият прием на магнезий води до повишаване на концентрацията на хистамин само след 4 дни. Това се дължи на способността на нутриента да редуцира количеството хистидин, което се превръща в хистамин. След възстановяване на оптималните магнезиеви нива, концентрацията на хистамин отново спаднала.

Това означава, че добавянето на магнезий към терапията на синдрома на мастоцитна активация може да подобри симптомите ви и да ви помогне да се чувствате по – добре. Тук можете да намерите разнообразие от първокласни магнезиеви добавки с отлично качество и висока усвоимост!

*Преди да започнете прием на магнезиеви добавки е желателно да се консултирате с лекуващия си лекар. Той ще ви насочи към най – добрата форма на минерала за специфичните ви нужди.

Източници

Malpuech-Brugère C, Nowacki W, Daveau M, Gueux E, Linard C, Rock E, Lebreton J, Mazur A, Rayssiguier Y. Inflammatory response following acute magnesium deficiency in the rat. Biochim Biophys Acta. 2000 Jun 15;1501(2-3):91-8. doi: 10.1016/s0925-4439(00)00018-1. PMID: 10838183.

Takemoto S, Yamamoto A, Tomonaga S, Funaba M, Matsui T. Magnesium deficiency induces the emergence of mast cells in the liver of rats. J Nutr Sci Vitaminol (Tokyo). 2013;59(6):560-3. doi: 10.3177/jnsv.59.560. PMID: 24477254.

Sandra L. Kraeuter, Ruth Schwartz, Blood and Mast Cell Histamine Levels in Magnesium-Deficient Rats, The Journal of Nutrition, Volume 110, Issue 5, May 1980, Pages 851–858, https://doi.org/10.1093/jn/110.5.851