Множествената склероза (МС) е хронично заболяване, което засяга нервната система и с течение на времето предизвиква необратими физически увреждания. Степента на проявление на симптомите варира при различните пациенти. При някои те могат да бъдат леки, докато при други бързо се задълбочават и осезаемо влошават качеството на живот.

Тъй като МС е нелечимо заболяване, съвременната терапия се фокусира върху забавяне на прогресията на симптомите и контролиране на вече съществуващите неразположения. За целта лекарите и учените вземат предвид различни ендогенни и екзогенни фактори, които биха могли да предизвикват или влошат състоянието. Данните от различни експериментални, епидемиологични и клинични изследвания показват, че диетата оказва сериозно влияние върху състоянието на пациенти с МС. Някои проучвания потвърждават, че определени нутритивни дефицити са пряко свързани с  конкретни симптоми на заболяването. Според наличната информация недостигът на магнезий е често срещан при хора, страдащи от множествена склероза, а повишеният прием на минерала влияе положително върху общото състояние на повечето засегнати.

Какво представлява множествената склероза

Множествената склероза е често срещано автоимунно заболяване, което поразява централната нервна система (ЦНС). Имунната система на хората, страдащи от МС атакува миелиновите обвивки на нервните влакна и предизвиква възпаление в нервната система. В резултат на това се развиват разнообразни неврологични симптоми. Системното увреждане или цялостно унищожаване на миелиновите обвивки води до формиране на плаки, или лезии, на различни места в ЦНС, включително:

  • Мозъчен ствол – служи като комуникационен мост между главния и гръбначния мозък.
  • Малък мозък – отговаря за координацията на движенията и контролира баланса
  • Гръбначен мозък
  • Оптични нерви
  • Бялото вещество в някои участъци на мозъка

С образуването на множество лезии риска от скъсване на нервните влакна се увеличава и гладкото придвижване на електрическите сигнали към съответните нерви се възпрепятства. Това нарушава способността на тялото да изпълнява определени функции.

Видове множествена склероза

Клинично изолиран синдром

Това е единичен пристъп, предизвикан от момента неврологична дисфункция, който може да прогресира в множествена склероза или да остане изолиран. Обикновено след такъв епизод се назначава ЯМР (ядрено – магнитен резонанс), с цел установяване на липса или наличие на лезии в мозъка. Над 60% от пациентите, при които има увреждане на миелиновите обвивки на нервните влакна са застрашени от развитие на МС на по – късен етап.

Рецидивираща множествена склероза

Това е най – разпространената форма на МС, засягаща около 80% от всички, диагностицирани със заболяването. Има епизодичен характер и периоди на ремисия. С всяко влошаване на симптомите (пристъп / рецидиви) могат да се отключат и нови неврологични усложнения. При някои пациенти в периодите на ремисия се наблюдава пълно възстановяване на нервната функция, докато при други то е само частично.

Прогресираща множествена склероза

Прогресиращата форма на МС е много по – рядко срещана (при 10% от случаите). При тази форма на заболяването  пристъпите са ограничени. По – скоро се характеризира с непрекъснато задълбочаване на симптомите и поява на нови неврологични нарушения. Увреждането на ЦНС може да настъпи бързо или бавно, в зависимост от скоростта на прогресия на проявленията на болестта. В медицината прогресиращата МС се дели на два типа:

  • Първично прогресираща МС – след отключване на заболяването симптомите постепенно се влошават. Не се наблюдават пристъпи.
  • Вторично прогресираща МС – първоначално се редуват периоди на пристъпи и ремисия, които постепенно отшумяват със задълбочаване на неврологичното увреждане. Почти ½ от диагностицираните с рецидивираща МС развиват тази форма в по – напреднал етап на заболяването.

Доброкачествена множествена склероза

При този тип МС се наблюдава поява на пристъпи с много дълги периоди на ремисия. Понякога между различните епизоди минават години, през които пациента живее напълно нормално. В по – голямата част от случаите неврологичните дефицити са минимални и не влияят върху качеството на живот.

Кой е застрашен от МС

Множествената склероза може да се развие във всеки етап от живота, в това число при деца. В повечето случаи, обаче, заболяването се диагностицира между 20 и 50 – годишна възраст. Установено е, че жените са три пъти по – застрашени от състоянието, в сравнение с мъжете. Въпреки че не е наследствено заболяване, рискът от отключване на МС се увеличава десетократно при деца, чиито родители страдат от болестта.

Според научните изследвания генетичната предразположеност, диетата и някои фактори на околната среда са основна предпоставка за развитие на множествена склероза при съвременните хора. Други рискови фактори са:

  • Затлъстяване
  • Тютюнопушене
  • Определени инфекции
  • Наличие на автоимунни заболявания, включително ревматоиден артрит, Диабет тип I и др.

Симптоми на МС

Симптомите на МС варират при различните пациенти и в зависимост от формата на заболяването. Това затруднява диагностицирането на болестта и често води до поставяне на неточна или грешна диагноза. В случай на съмнения за МС, лекарят ви ще следи за разнообразни проявления, които могат да засегнат ума, тялото и сетивата, в това число:

  • Зрителни нарушения – замъглено зрение, двойни образи или тотална загуба на зрение
  • Слухови нарушения
  • Нарушения на усещанията за вкус и мирис
  • Изтръпване на крайниците
  • Влошена краткосрочна памет
  • Главоболие
  • Говорни нарушения
  • Болка в лицевата област
  • Мускулни спазми
  • Слабост
  • Хронична умора
  • Пристъпи на тотално блокиране на двигателната способност
  • Тремор
  • Проблеми с преглъчането
  • Замайване, световъртеж
  • Загуба на баланс
  • Запек или инконтиненция
  • Депресивни състояния
  • Намалено сексуално желание
  • Еректилна дисфункция
  • Влошен моторен контрол

Връзката между множествената склероза и магнезия

През последните години различни изследвания се фокусират върху връзката между различни нутритивни дефицити и отключването и прогресията на МС. Някои проучвания откриват зависимост между недостига на магнезий и задълбочаването на определени симптоми на заболяването.

Данните от множество клинични тестове показват, че стойностите на магнезий в организмите на голяма част от пациентите с множествена склероза са занижени. В същото време при онези, които концентрацията на минерала е оптимална се наблюдава по – добро общо здравословно състояние. Според учените това се дължи на няколко биологични функции, които минералът изпълнява в човешкото тяло.

Магнезий и витамин Д

Анализът на няколко изследвания показва, че поддържането на адекватни нива витамин Д може да има протективен ефект и да понижи риска от развитие на множествена склероза. Освен това статистическите данни сочат, че процентът на засегнатите от заболяването се увеличава с отдалечаване от екватора. Според специалистите това се дължи именно на пониженото излагане на слънце и дефицита на витамин Д при хората, живеещи в тези зони на планетата.

Като есенциален кофактор в различни биохимични реакции в организма, витамин Д е жизненоважен за цялостното здраве, в това число функциите на имунната и нервната система. В ролята си на хормон, веществото притежава способността да регулира растежа и пролиферацията на различни имунни клетки. Някои от тези клетки изпълняват важна роля в развитието и прогресията на МС, тъй като участват в задействането на имунен отговор, който може да наруши миелиновите обвивки на нервните влакна в мозъка и гръбначния мозък. Дефицитът на витамин Д нарушава активността на тези клетки и по този начин повишава риска от множествена склероза. В същото време магнезият е кофактор на ензимите, които метаболизират витамин Д. Така минералът асистира активирането на хормона и подпомага поддържането на нивата му в организма.

Магнезият като невропротектор

Някои учени са установили, че магнезият изпълнява ролята на невропротектор при пациенти с исхемия на бялото мозъчно вещество. Освен това допълнителният прием на минерала подобрява неврологичната функция на пациенти с невронни увреждания. Това може да се дължи на способността на магнезия да инхибира ензима азотен-оксид синтаза (iNOS), който повишава производството на определени свободни радикали, участващи в демиелинизацията на нервните влакна и увреждането на нервите.

Въпреки че точните механизми на действие на веществото все още не са напълно ясни, учените са на мнение, че суплементирането с магнезий може значително да подобри състоянието на хора, страдащи от МС. Това се доказва от голям брой изследвания, при които се наблюдава редуцирано тъканно увреждано при пациенти с МС, които редовно приемат магнезий под формата на хранителна добавка.

Източници

Ramsaransing GS, Mellema SA, De Keyser J. (2009). Dietary patterns in clinical subtypes of multiple sclerosis: an exploratory study. Nutr J.;8:36. doi: 10.1186/1475-2891-8-36. PMID: 19664270; PMCID: PMC2731789.

Masoud, Seyed & Fakharian, Esmaeil. (2007). Assessment of serum magnesium, copper, and zinc levels in multiple sclerosis (MS) patients. Iranian Journal of Psychiatry and Behavioral Sciences. 1. 38-42.

Karpińska, Elżbieta & Socha, Katarzyna & Soroczyńska, Jolanta & Jakoniuk, Marta & Mariak, Zenon & Borawska, Maria & Kochanowicz, Jan. (2012). Concentration of magnesium in the serum and the ability status of patients with relapsing-remitting multiple sclerosis. Journal of Elementology. 22. 10.5601/jelem.2016.21.4.1156.

Sintzel MB, Rametta M, Reder AT. Vitamin D and Multiple Sclerosis: A Comprehensive Review. Neurol Ther. 2018 Jun;7(1):59-85. doi: 10.1007/s40120-017-0086-4. Epub 2017 Dec 14. PMID: 29243029; PMCID: PMC5990512.